Смирение е моята сила,
разум стоманен и горещо сърце,
себе си в това така съм калила
и живота си здраво държа във ръце.
Нищо,че вече снегът във косата
свойте следи по смело оставя,
те са просто на мъдрост ръката
и винаги първо доброто поставят.
И нищо,че вечер със хапче заспивам,
и по някога дишам със помпа,
лошите мисли с обич изтривам
и стихове мили пиша на компа.
Такъв е животът, поезия болка и грях,
човекът човек е тогава, когато
е в пълен синхрон със всичките тях,
тогава е в полет, като птица във ято.
Смирение нека да носим навеки,
както се казва раздаваш това,
което единствено носиш в сърцето
с любов и без мяра дариш радостта.
И после не чакай нищо в замяна,
просто раздавай, то ще се върне,
доброто в живота няма отмяна,
напротив, още по-силно теб ще прегърне.