5 янв. 2013 г., 23:12

Смирение

570 0 1

Обади се, любов моя! Къде си?

Като мънисто,

 изгубено в ъгъл,

те търся,

като игла в куп сено.

А теб  все те няма. Защо?!

Давам всичко да те открия,

но сърцето ми те забрави...

Ти си звездата, която пие

 спомени неоноволилави...

Може би сама те пропъдих,

може би в безпаметен миг

 от  лекомислие и безумна до вик,

сътворих  да живея без теб.

Животът спря като кристален креп

и ме превърна в ужасяваща планета,

ридаеща със  киселинни облаци

в отровата на мрачни урагани,

сред чувства от подгизнали клишета

и мисли, режещи като капани.

А аз съм мъртва повече от мъртвите.

Любов, на колене те моля, пощади ме!

Даже пред Бог не съм се смирявала!

 Безлюбието на света похити ме,

докато сто години съм те чакала и вярвала.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...