5.01.2013 г., 23:12

Смирение

571 0 1

Обади се, любов моя! Къде си?

Като мънисто,

 изгубено в ъгъл,

те търся,

като игла в куп сено.

А теб  все те няма. Защо?!

Давам всичко да те открия,

но сърцето ми те забрави...

Ти си звездата, която пие

 спомени неоноволилави...

Може би сама те пропъдих,

може би в безпаметен миг

 от  лекомислие и безумна до вик,

сътворих  да живея без теб.

Животът спря като кристален креп

и ме превърна в ужасяваща планета,

ридаеща със  киселинни облаци

в отровата на мрачни урагани,

сред чувства от подгизнали клишета

и мисли, режещи като капани.

А аз съм мъртва повече от мъртвите.

Любов, на колене те моля, пощади ме!

Даже пред Бог не съм се смирявала!

 Безлюбието на света похити ме,

докато сто години съм те чакала и вярвала.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...