23 окт. 2018 г., 08:44

Смирих се

1.5K 0 3

Есен, листа прегорели.

Порових се малко из тях и намерих...?

най-чудната песен и смях!

 

Тъй жълто-оранжеви - цветни,

Помислих с какво ги заслужих,

нима не е грях?

 

Докосвайки се до таз'  благодат?

Смирих се дочувайки "трели", 

на птички пригласящи в такт!

 

Душата ми литна стремглаво,

по нечии чужди пътеки,

и устремих се "нездраво",

към Любовта, там, навеки..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Кат Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

22 место

Комментарии

Комментарии

  • Katt, извинявам се, че пиша не за произведението тук.
    Поводът за това съобщение е, че нямате активен адрес за обратна връзка и ако някой пожелае не може да се свърже с Вас лично. Моля, възстановете адреса за лични контакти.
  • Не е нездраво!
  • "Душата ми литна стремглаво,
    по нечии чужди пътеки,
    и устремих се "нездраво",
    към Любовта, там, навеки..!"
    На мен това много ми хареса Кат! Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...