13 нояб. 2025 г., 12:56

Смисъл

150 0 2

Всичко е толкова преходно, толкова временно,

че няма как да препираш,

да търсиш в пролуките щастие или любов,

които някак пропуснал си да избираш.

От пустото в празно се заигра,

през дълги години от суматохи.

Сладостта на живота ти... загорча

и няма виновни в тези насоки.

Разпиля се със сили, надлъж и нашир.

Прескачаше урви, делеше баири...

Достигна възрасти от друг невидяни

по стъпките прашни на лични кумири.

Напразен ли беше целият цирк -

спазени срокове, кариерни войни?

Спираш внезапно от вътрешен грохот

и слагаш край на всички борби.

Миговете летят с бесния ритъм

на битие отредено и избрано от теб.

Търсещ вечно житейският смисъл

останаха ли мечти, душа и нозе?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...