Смисъл
Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра,
през дълги години от суматохи.
Сладостта на живота ти... загорча
и няма виновни в тези насоки.
Разпиля се със сили, надлъж и нашир.
Прескачаше урви, делеше баири...
Достигна възрасти от друг невидяни
по стъпките прашни на лични кумири.
Напразен ли беше целият цирк -
спазени срокове, кариерни войни?
Спираш внезапно от вътрешен грохот
и слагаш край на всички борби.
Миговете летят с бесния ритъм
на битие отредено и избрано от теб.
Търсещ вечно житейският смисъл
останаха ли мечти, душа и нозе?
© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used
