Да го обясня - не мога,
да го скрия- също,
то говори, то събужда,
към мечтите връща.
Да го спра - едва ли,
волята потиска,
в мисъл друга да се впусна
даже и да искам.
Цвят - рисува,
стих - написва,
муза подарява,
живо, чисто, светло, искрено,
с трепет съживява.
То е думи от вълнение,
истина единствена,
най- красиво намерение,
никога премислено.
Цвете, от искри родено,
то ме озарява,
младо и необикновено,
винаги остава.
То чертае цветно дните,
буди нова мисъл,
чувство има ли в очите,
съществува смисъл.
3.01.2009г.
© Ангелина Кънчева Все права защищены