1 дек. 2007 г., 13:54

Смисъл просто няма...

1K 0 15

Смисъл просто няма. . .


Нима животът няма смисъл?
Без смисъл ли ми е стихът?
Дали това, което някога си писал,
остава без душевна плът !?
 

Дали неуморими все ще бъдат
целувките на мойта синева?
Безтегловни устните ще пъдят
от тебе всеки опит за слова.


Мимолетно ще усетим смисъл
и горчиво в празното мълчание,
ще намеря пламенната мисъл,
че животът просто е страдание. . .


И плуващи в безмълвна суета,
необръщащи на времето внимание,
ще се осмислим, пълнейки деня
със нямо, преходно ридание.

                                                                                                                                                                      Усмивките изпросени не ща.
Че Смисълът в живота е измама.
И ценящи непотребните неща
съзнаваме, че смисъл просто няма!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Похвално е, че толкова отрано не само си задаваш такива въпроси, но и ги обличаш в чудесни стихове.
    Не спирай да търсиш смисъла!
  • Талантливо момиче, браво!!!
    С обич!
  • Търсенето на смисъла ,може би е смисъл на живота?!
    Всички минаваме през тези терзания рано или късно.
    Поздравления!Стихът ти ми хареса изключително много!
  • Смисъл винаги има, просто не винаги се вижда от пръв поглед... ето например стихчето ти то е невероятно смислено и изпълнено с чувство и мъдрост... човек може да спечели много четеики творбите ти :] поздравче и искренно Браво!
  • СМисъл има, ако познваме хора като теб !!! За стихчето аз няма какво повече да кажа от тези коментари...много много добро е...много ми въздейства Ти си номер едно целувкии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...