28 мар. 2020 г., 15:47

Смисълът

596 0 0

Пет хиляди души

Еверест покорили.

Щастливи и горди,

че там горе са били.

А ние отдолу

смирени и жалки

мърморим унили.

 

Видях клипче във нета –

на далечна планета,

на милиони светлинни години,

изумрудено слънце сияе

над кристални градини,

вкаменени лавини,

над гигантски каньони

над море от цирконий.

Да, и това е възможно,

вече не е и сложно.

 

Вече е правено,

каквото ще правиш.

Вече е казано,

каквото ще казваш.

Вече доказано,

Какво ще доказваш?

 

Все пак има начин,

да се докажеш,

на света да покажеш,

че от твоя живот

е имало смисъл,

че и ти си потребен.

Че имаш свой връх,

тъй близо до тебе,

величав, но достъпен,

и божествен, и земен,

достижим, но безценен,

упование, радост и зов.

Той се казва любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...