Смях

18 дек. 2009 г., 22:34

Поэзия » Другая

635 0 1

Смях

Там, където се породи грехът,

започна страхът,

отвя се плявата и се появи – Нищото.

Пред угрозата от плача

се развидели болката,

за да каже, че и радостта е Мъка.

Загуби се следата – от търсене,

за да се в намери началото на края,

помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,

разделиха се нишките, оплетени от страст.

Всичко се разми, изплува Смехът,

„Господарят на Страданието и Лудостта”,

За да ни оправдае, че сме щастливи!