18 dic 2009, 22:34

Смях

  Poesía » Otra
925 0 1

Смях

 

Там, където се породи грехът,

започна страхът,

отвя се плявата и се появи – Нищото.

 

Пред  угрозата от плача

се развидели болката,

за да каже, че и радостта е Мъка.

 

Загуби се следата – от търсене,

за да се в  намери началото на края,

помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,

разделиха се нишките, оплетени от страст.

 

Всичко се разми, изплува Смехът,

„Господарят на Страданието и Лудостта”,

За да ни оправдае, че сме щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми постройката на стиха, наситен е със съдържание и има пункт-контрапункт. Хубаво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...