Смях
Там, където се породи грехът,
започна страхът,
отвя се плявата и се появи – Нищото.
Пред угрозата от плача
се развидели болката,
за да каже, че и радостта е Мъка.
Загуби се следата – от търсене,
за да се в намери началото на края,
помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,
разделиха се нишките, оплетени от страст.
Всичко се разми, изплува Смехът,
„Господарят на Страданието и Лудостта”,
За да ни оправдае, че сме щастливи!
© Светла Кръстева All rights reserved.