Dec 18, 2009, 10:34 PM

Смях

  Poetry » Other
926 0 1

Смях

 

Там, където се породи грехът,

започна страхът,

отвя се плявата и се появи – Нищото.

 

Пред  угрозата от плача

се развидели болката,

за да каже, че и радостта е Мъка.

 

Загуби се следата – от търсене,

за да се в  намери началото на края,

помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,

разделиха се нишките, оплетени от страст.

 

Всичко се разми, изплува Смехът,

„Господарят на Страданието и Лудостта”,

За да ни оправдае, че сме щастливи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми постройката на стиха, наситен е със съдържание и има пункт-контрапункт. Хубаво!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...