Dec 18, 2009, 10:34 PM

Смях

  Poetry » Other
922 0 1

Смях

 

Там, където се породи грехът,

започна страхът,

отвя се плявата и се появи – Нищото.

 

Пред  угрозата от плача

се развидели болката,

за да каже, че и радостта е Мъка.

 

Загуби се следата – от търсене,

за да се в  намери началото на края,

помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,

разделиха се нишките, оплетени от страст.

 

Всичко се разми, изплува Смехът,

„Господарят на Страданието и Лудостта”,

За да ни оправдае, че сме щастливи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми постройката на стиха, наситен е със съдържание и има пункт-контрапункт. Хубаво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...