18.12.2009 г., 22:34

Смях

924 0 1

Смях

 

Там, където се породи грехът,

започна страхът,

отвя се плявата и се появи – Нищото.

 

Пред  угрозата от плача

се развидели болката,

за да каже, че и радостта е Мъка.

 

Загуби се следата – от търсене,

за да се в  намери началото на края,

помръкнаха илюзиите, обречени на Бяс,

разделиха се нишките, оплетени от страст.

 

Всичко се разми, изплува Смехът,

„Господарят на Страданието и Лудостта”,

За да ни оправдае, че сме щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми постройката на стиха, наситен е със съдържание и има пункт-контрапункт. Хубаво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....