25 сент. 2012 г., 13:06

Смях във китари, плач в пиана 

  Поэзия
952 0 7

С най-глухите си уши

ще долавя 
смеха ти в китари,

плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви
думи,
опарена,
помни те
Тя.

С най-слепите си очи
ще прелиства
въздушни картини.
Сол-акварел,

до синьо избистрен,
там ще соли
дори
след
години.

Не, че ще казва
нещо съществено
този нелеп сантимент.
Него го чака
само обреченост.
Както обречен
на смърт
е този
момент.

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново се върнах...хубаво е!
  • Прекрасно стихотворение!
    Поздрав!
  • Харесах стиха ти, Катя!
  • Кат,много ти го харесвам това стихо!!!
    Ама много
  • "С най-глухите си уши
    ще долавя
    смеха ти в китари,
    плача – в пиана.
    В нежно-тръпчиви
    думи,
    опарена,
    помни те
    Тя."
    Не бих могла да изразя по-добре това чувство! Ще се повторя: Кате, ти си ми любимата поетеса!
  • Мигът затова е миг-бързо умира,но зарежда за следващи сантименталности сетивата ни...
    пък било то (малко)слепи и глухи...
    Харесах този стих,Катя!
Предложения
: ??:??