Смях във китари, плач в пиана
С най-глухите си уши
ще долавя
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви
думи,
опарена,
помни те
Тя.
С най-слепите си очи
ще прелиства
въздушни картини.
Сол-акварел,
до синьо избистрен,
там ще соли
дори
след
години.
Не, че ще казва
нещо съществено
този нелеп сантимент.
Него го чака
само обреченост.
Както обречен
на смърт
е този
момент.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
