С най-глухите си уши
ще долавя
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви
думи,
опарена,
помни те
Тя.
С най-слепите си очи
ще прелиства
въздушни картини.
Сол-акварел,
до синьо избистрен,
там ще соли
дори
след
години.
Не, че ще казва
нещо съществено
този нелеп сантимент.
Него го чака
само обреченост.
Както обречен
на смърт
е този
момент.
© Катя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
