С най-глухите си уши
ще долавя
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви
думи,
опарена,
помни те
Тя.
С най-слепите си очи
ще прелиства
въздушни картини.
Сол-акварел,
до синьо избистрен,
там ще соли
дори
след
години.
Не, че ще казва
нещо съществено
този нелеп сантимент.
Него го чака
само обреченост.
Както обречен
на смърт
е този
момент.
© Катя All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
