11 дек. 2004 г., 10:44

Смърт

1.9K 0 3

Невинно мъничко дете,
мрак, гора и тъмнина,
гарван, разперени криле,
самота, изгубена душа,
страх, просмукан в земята...
Писък се чува от гората.
Вълк върви към светлината.
Опит, среща с луната.
Вик се чува сред дървета.
Кръв се стича по тревата.
Труп. Умряло е детето...
Смърт. Разтърсва се земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Лалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихчето е хубаво! Наистина много ми харесва!
  • Не съм имала близка среща и се надявам да нямам. А по въпроса с децата... просто това ми хрумна.
  • ДА внимаваш с децата,надявям се да не си имала близка среща с тази история...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...