Dec 11, 2004, 10:44 AM

Смърт

Poetry

1.9K 0 3

Невинно мъничко дете,
мрак, гора и тъмнина,
гарван, разперени криле,
самота, изгубена душа,
страх, просмукан в земята...
Писък се чува от гората.
Вълк върви към светлината.
Опит, среща с луната.
Вик се чува сред дървета.
Кръв се стича по тревата.
Труп. Умряло е детето...
Смърт. Разтърсва се земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sunshine9 (Ангелче)

Стихчето е хубаво! Наистина много ми харесва!

2007-08-08T19:44:27+03:00
Хейсеа (Анна Лалова)

Не съм имала близка среща и се надявам да нямам. А по въпроса с децата... просто това ми хрумна.

2004-12-16T09:33:14+02:00
Kantonimed (Антон Кънчев)

ДА внимаваш с децата,надявям се да не си имала близка среща с тази история...

2004-12-15T14:19:24+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0