goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8737
13 июн. 2017 г., 13:25

Смърт 

  Поэзия » Свободный стих
557 0 12

Какво си, Смърт? Аз за теб нехая!

Мнозина плашат се от тебе! Зная!

Мнозина искат да те заобиколят! 

Но как се заобикаля Смърт?

Малцина мислят си за тебе и говорят.

Избягват темата, за неизбежността ти спорят.

Каква си? Неизбежна? Подранила?

Избавителка? Или портал?

Жестока? Нежна? Милостива?

Или решение, което някой е избрал?

Аз знам какво си. Не искам да те заобиколя!

Не задавам глупави въпроси,

но се старая живота си да удължа.

Не ни е лек живота. Далече е от песен!

Но, мисля си за тия, които ще останат

и ще поемат товара ми като наследство.

За това не бързам Смърт, да те посрещна.

Може би преценката ми е погрешна,

но знам, че ти не слагаш край на земните дела.

Отговорностите ни продължават и след това.

Но знай! Когато дойдеш, ще те поканя на кафе,

ще те попитам как си, пътува ли добре...

Ще поговорим като дружки стари

и ще премина отвъд както много мили другари....

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моля? Как така, Марияне? Нима знаеш как да я заобиколиш? Благодаря ти, че прочете.
  • Поздравления, Маргарита! Смъртта е всичко онова, което никога няма да бъдем!
  • Благодаря ти, Ангел! Използвам личното ти име, защото съм пристрастна към него. Съпругът ми, когото много обичам, се казва така.
  • Замисляш стих!През цялото време на прочита виждах себеси в разговор с косачката!Поздрави за стиха!Много ми хареса!
  • Благодаря, Роби. Май нещо съм се спихнала, щом ме занимават такива мисли.
  • Замислящ стих, Марго!...Много ми хареса!...
  • Благодаря приятели.
  • Явно защото помъдряваш... Хубаво е човек да не се страхува от неизбежното! Но трябва да се замисли за живота си и как го живее... Поздрави за. задълбочената творба, Мими!
  • Много ми харесаха тези размисли, Марго! Мисля, че няма възрастен, който в определен етап от живота си не си е задавал тези въпроси. Само че, Тя не пита дали имаш отговорности или не, дори ред не признава. Поздравления, Марго!
  • Това обикновенно е тема табу. Сякаш, ако не говориш за нея, тя ще те подмине. Да, ама не, както е казал П. Бучаров. Особенно у нас тя не признава ред, възраст, не търси причина. А и ние рядко се замисляме за нея. Мисля, че след като тя е едно от двете сигурни неща в живота на всеки, трябва да я опознаем, приемем и защо не - да я обикнем. Нима се страхуваме да преминем от едната стая в другата? И със смъртта е така, само че, ще премине голото съзнание. Явно, страх ни е да приемем, че то може и голо. Благодаря ви, че прочетохте.Не знам защо напоследък не мисля за птички и любов, а за смърт и изначалие.
  • Интересен, бих казал изчерпателен, монолог, сякаш пред раззинатата паст на смъртта!
  • Много хубаво и смислено стихче, Марги.
Предложения
: ??:??