13 июн. 2017 г., 13:25

Смърт

827 0 12

Какво си, Смърт? Аз за теб нехая!

Мнозина плашат се от тебе! Зная!

Мнозина искат да те заобиколят! 

Но как се заобикаля Смърт?

Малцина мислят си за тебе и говорят.

Избягват темата, за неизбежността ти спорят.

Каква си? Неизбежна? Подранила?

Избавителка? Или портал?

Жестока? Нежна? Милостива?

Или решение, което някой е избрал?

Аз знам какво си. Не искам да те заобиколя!

Не задавам глупави въпроси,

но се старая живота си да удължа.

Не ни е лек живота. Далече е от песен!

Но, мисля си за тия, които ще останат

и ще поемат товара ми като наследство.

За това не бързам Смърт, да те посрещна.

Може би преценката ми е погрешна,

но знам, че ти не слагаш край на земните дела.

Отговорностите ни продължават и след това.

Но знай! Когато дойдеш, ще те поканя на кафе,

ще те попитам как си, пътува ли добре...

Ще поговорим като дружки стари

и ще премина отвъд както много мили другари....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля? Как така, Марияне? Нима знаеш как да я заобиколиш? Благодаря ти, че прочете.
  • Поздравления, Маргарита! Смъртта е всичко онова, което никога няма да бъдем!
  • Благодаря ти, Ангел! Използвам личното ти име, защото съм пристрастна към него. Съпругът ми, когото много обичам, се казва така.
  • Замисляш стих!През цялото време на прочита виждах себеси в разговор с косачката!Поздрави за стиха!Много ми хареса!
  • Благодаря, Роби. Май нещо съм се спихнала, щом ме занимават такива мисли.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...