Смърт
Какво си, Смърт? Аз за теб нехая!
Мнозина плашат се от тебе! Зная!
Мнозина искат да те заобиколят!
Но как се заобикаля Смърт?
Малцина мислят си за тебе и говорят.
Избягват темата, за неизбежността ти спорят.
Каква си? Неизбежна? Подранила?
Избавителка? Или портал?
Жестока? Нежна? Милостива?
Или решение, което някой е избрал?
Аз знам какво си. Не искам да те заобиколя!
Не задавам глупави въпроси,
но се старая живота си да удължа.
Не ни е лек живота. Далече е от песен!
Но, мисля си за тия, които ще останат
и ще поемат товара ми като наследство.
За това не бързам Смърт, да те посрещна.
Може би преценката ми е погрешна,
но знам, че ти не слагаш край на земните дела.
Отговорностите ни продължават и след това.
Но знай! Когато дойдеш, ще те поканя на кафе,
ще те попитам как си, пътува ли добре...
Ще поговорим като дружки стари
и ще премина отвъд както много мили другари....
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
