13 jun 2017, 13:25

Смърт

823 0 12

Какво си, Смърт? Аз за теб нехая!

Мнозина плашат се от тебе! Зная!

Мнозина искат да те заобиколят! 

Но как се заобикаля Смърт?

Малцина мислят си за тебе и говорят.

Избягват темата, за неизбежността ти спорят.

Каква си? Неизбежна? Подранила?

Избавителка? Или портал?

Жестока? Нежна? Милостива?

Или решение, което някой е избрал?

Аз знам какво си. Не искам да те заобиколя!

Не задавам глупави въпроси,

но се старая живота си да удължа.

Не ни е лек живота. Далече е от песен!

Но, мисля си за тия, които ще останат

и ще поемат товара ми като наследство.

За това не бързам Смърт, да те посрещна.

Може би преценката ми е погрешна,

но знам, че ти не слагаш край на земните дела.

Отговорностите ни продължават и след това.

Но знай! Когато дойдеш, ще те поканя на кафе,

ще те попитам как си, пътува ли добре...

Ще поговорим като дружки стари

и ще премина отвъд както много мили другари....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моля? Как така, Марияне? Нима знаеш как да я заобиколиш? Благодаря ти, че прочете.
  • Поздравления, Маргарита! Смъртта е всичко онова, което никога няма да бъдем!
  • Благодаря ти, Ангел! Използвам личното ти име, защото съм пристрастна към него. Съпругът ми, когото много обичам, се казва така.
  • Замисляш стих!През цялото време на прочита виждах себеси в разговор с косачката!Поздрави за стиха!Много ми хареса!
  • Благодаря, Роби. Май нещо съм се спихнала, щом ме занимават такива мисли.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...