5 мая 2005 г., 23:11

Смьрт

1.3K 0 2

Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра!

Да умра във самота,
да умра като змия...
Да се загърча по пръста
и да потьна в дън земя!

Там във ада ще се пържа
при дяволите страшни,
ще се моля и ще стържа
по стените тъй прашни!

Но ще моля да умра,
за да не видя вече аз деня
да не видя слънчевата светлина,
да не се къпя в сълзи под дъжда!

Сбогом живот! Смъртта ме вика вече.
Сбогом любима! Аз ВЕЧНО ще те обичам!
Сбогом на всички! Дявольт сьс смъртна дреха ме облече!
Аз викам...но никой няма да ме чуе-аз съм вече далече!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...