5 мая 2005 г., 23:11

Смьрт

1.3K 0 2

Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра!

Да умра във самота,
да умра като змия...
Да се загърча по пръста
и да потьна в дън земя!

Там във ада ще се пържа
при дяволите страшни,
ще се моля и ще стържа
по стените тъй прашни!

Но ще моля да умра,
за да не видя вече аз деня
да не видя слънчевата светлина,
да не се къпя в сълзи под дъжда!

Сбогом живот! Смъртта ме вика вече.
Сбогом любима! Аз ВЕЧНО ще те обичам!
Сбогом на всички! Дявольт сьс смъртна дреха ме облече!
Аз викам...но никой няма да ме чуе-аз съм вече далече!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...