Смьрт
Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра!
Да умра във самота,
да умра като змия...
Да се загърча по пръста
и да потьна в дън земя!
Там във ада ще се пържа
при дяволите страшни,
ще се моля и ще стържа
по стените тъй прашни!
Но ще моля да умра,
за да не видя вече аз деня
да не видя слънчевата светлина,
да не се къпя в сълзи под дъжда!
Сбогом живот! Смъртта ме вика вече.
Сбогом любима! Аз ВЕЧНО ще те обичам!
Сбогом на всички! Дявольт сьс смъртна дреха ме облече!
Аз викам...но никой няма да ме чуе-аз съм вече далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Всички права запазени
