May 5, 2005, 11:11 PM

Смьрт

  Poetry
1.3K 0 2

Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра!

Да умра във самота,
да умра като змия...
Да се загърча по пръста
и да потьна в дън земя!

Там във ада ще се пържа
при дяволите страшни,
ще се моля и ще стържа
по стените тъй прашни!

Но ще моля да умра,
за да не видя вече аз деня
да не видя слънчевата светлина,
да не се къпя в сълзи под дъжда!

Сбогом живот! Смъртта ме вика вече.
Сбогом любима! Аз ВЕЧНО ще те обичам!
Сбогом на всички! Дявольт сьс смъртна дреха ме облече!
Аз викам...но никой няма да ме чуе-аз съм вече далече!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...