14 мая 2006 г., 00:57

СМЪРТ

1.5K 1 11

 

 

                СМЪРТ

 

 

Денят си тръгва гузен,

залязва златното кълбо.

Мракът идва син и хладен,

загърнат в сиво наметало.

 

Нощта започва в лилаво,

тъжно лампата блести.

Отвън се чува вик на сова,

по небето запулсираха звезди.

 

На масата пакет цигари,

бутилка водка, пепелник.

Душата ми отсреща седнала,

поела роля на съднúк.

 

В стаята е пусто и самотно,

цигарен дим в полумрак,

шишето е наполовин изпразнено,

а вътре в мене – лед и мрак.

 

Една въздишка, после пак една,

запалвам сетната цигара.

Къде загубих радоста?

Къде изгубих мойта вяра?

 

Един въпрос, след него – други,

а отговори не намирам.

Нощта отмина и се съмва,

лягам си и там в съня умирам!

 

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

13.05.2006 (24.31 h)

Senftenberg - Germany

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • не говори за това....6
  • Ивайло, от регистрирането ти в сайта наблюдавам творбите ти и с удоволствие отбелязвам, че постигаш прогрес, което невероятно ме радва. Сам призна, че си начинаещ, но не спря да се учиш, приемайки градивните критики. Искрено те поздравявам и ти пожелавам да не спираш. Усмивки от мен!
  • Ех,колко много въпроси...И колко малко,малко отговори.Страхотно!
  • Аплодисменти!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...