14.05.2006 г., 0:57

СМЪРТ

1.5K 1 11

 

 

                СМЪРТ

 

 

Денят си тръгва гузен,

залязва златното кълбо.

Мракът идва син и хладен,

загърнат в сиво наметало.

 

Нощта започва в лилаво,

тъжно лампата блести.

Отвън се чува вик на сова,

по небето запулсираха звезди.

 

На масата пакет цигари,

бутилка водка, пепелник.

Душата ми отсреща седнала,

поела роля на съднúк.

 

В стаята е пусто и самотно,

цигарен дим в полумрак,

шишето е наполовин изпразнено,

а вътре в мене – лед и мрак.

 

Една въздишка, после пак една,

запалвам сетната цигара.

Къде загубих радоста?

Къде изгубих мойта вяра?

 

Един въпрос, след него – други,

а отговори не намирам.

Нощта отмина и се съмва,

лягам си и там в съня умирам!

 

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

13.05.2006 (24.31 h)

Senftenberg - Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • не говори за това....6
  • Ивайло, от регистрирането ти в сайта наблюдавам творбите ти и с удоволствие отбелязвам, че постигаш прогрес, което невероятно ме радва. Сам призна, че си начинаещ, но не спря да се учиш, приемайки градивните критики. Искрено те поздравявам и ти пожелавам да не спираш. Усмивки от мен!
  • Ех,колко много въпроси...И колко малко,малко отговори.Страхотно!
  • Аплодисменти!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...