14 may 2006, 0:57

СМЪРТ

  Poesía
1.5K 1 11

 

 

                СМЪРТ

 

 

Денят си тръгва гузен,

залязва златното кълбо.

Мракът идва син и хладен,

загърнат в сиво наметало.

 

Нощта започва в лилаво,

тъжно лампата блести.

Отвън се чува вик на сова,

по небето запулсираха звезди.

 

На масата пакет цигари,

бутилка водка, пепелник.

Душата ми отсреща седнала,

поела роля на съднúк.

 

В стаята е пусто и самотно,

цигарен дим в полумрак,

шишето е наполовин изпразнено,

а вътре в мене – лед и мрак.

 

Една въздишка, после пак една,

запалвам сетната цигара.

Къде загубих радоста?

Къде изгубих мойта вяра?

 

Един въпрос, след него – други,

а отговори не намирам.

Нощта отмина и се съмва,

лягам си и там в съня умирам!

 

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

13.05.2006 (24.31 h)

Senftenberg - Germany

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • не говори за това....6
  • Ивайло, от регистрирането ти в сайта наблюдавам творбите ти и с удоволствие отбелязвам, че постигаш прогрес, което невероятно ме радва. Сам призна, че си начинаещ, но не спря да се учиш, приемайки градивните критики. Искрено те поздравявам и ти пожелавам да не спираш. Усмивки от мен!
  • Ех,колко много въпроси...И колко малко,малко отговори.Страхотно!
  • Аплодисменти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....