14 may 2006, 0:57

СМЪРТ

  Poesía
1.5K 1 11

 

 

                СМЪРТ

 

 

Денят си тръгва гузен,

залязва златното кълбо.

Мракът идва син и хладен,

загърнат в сиво наметало.

 

Нощта започва в лилаво,

тъжно лампата блести.

Отвън се чува вик на сова,

по небето запулсираха звезди.

 

На масата пакет цигари,

бутилка водка, пепелник.

Душата ми отсреща седнала,

поела роля на съднúк.

 

В стаята е пусто и самотно,

цигарен дим в полумрак,

шишето е наполовин изпразнено,

а вътре в мене – лед и мрак.

 

Една въздишка, после пак една,

запалвам сетната цигара.

Къде загубих радоста?

Къде изгубих мойта вяра?

 

Един въпрос, след него – други,

а отговори не намирам.

Нощта отмина и се съмва,

лягам си и там в съня умирам!

 

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

13.05.2006 (24.31 h)

Senftenberg - Germany

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • не говори за това....6
  • Ивайло, от регистрирането ти в сайта наблюдавам творбите ти и с удоволствие отбелязвам, че постигаш прогрес, което невероятно ме радва. Сам призна, че си начинаещ, но не спря да се учиш, приемайки градивните критики. Искрено те поздравявам и ти пожелавам да не спираш. Усмивки от мен!
  • Ех,колко много въпроси...И колко малко,малко отговори.Страхотно!
  • Аплодисменти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...