Смърта

Поэзия » Другая

991 0 2

Стоя, гледам, слушам, вкусвам,

всяко нещо около себе си.

Чрез всяка част от тялото си,

усещам, но не чувствам.

Разбирам, че всичко е

лъжа и истина,

че всички очертания и

цветове се размиват.

Опитвам се да не

попадна в мрака,

но разбирам, че вече

мрака е в мен.

Мракът е част от мен,

той не ме обгърна,

аз него прегърнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sauronboab (Борислав Ангелов)

Потърси бързо слънцето и то ще те прегърне с по - нежна и по - добра прегръдка, макар. Защото мрака е липса и тъга и той никога никого не е прегръщал, хората него прегръщат, търсейки утеха. Но не го ли пуснат скоро той не води до нищо по - добро от заглавието на стихотворението. А то (стихотворението), макар и мрачно е красиво.

2014-11-24T13:10:56+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Защо точно тази тема, Рада, си избрала?Естествено е да те води към
мрака... Бягаш от нея, а изведнъж потъваш в нея.
Спокойно и разумно си избери път към светлината! Всичко зависи от тебе.
Борба и вяра, че светлината винаги побеждава и ще я имаш!
Поздрав и Ведър ден!

2014-11-23T16:28:45+02:00