efw (Рада)
11 1
Nov 23, 2014, 12:53 PM

Смърта 

  Poetry » Other
709 0 2

Стоя, гледам, слушам, вкусвам,

всяко нещо около себе си.

Чрез всяка част от тялото си,

усещам, но не чувствам.

Разбирам, че всичко е

лъжа и истина,

че всички очертания и

цветове се размиват.

Опитвам се да не 

попадна в мрака,

но разбирам, че вече

мрака е в мен.

Мракът е част от мен,

той не ме обгърна,

аз него прегърнах.

© Рада All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Потърси бързо слънцето и то ще те прегърне с по - нежна и по - добра прегръдка, макар. Защото мрака е липса и тъга и той никога никого не е прегръщал, хората него прегръщат, търсейки утеха. Но не го ли пуснат скоро той не води до нищо по - добро от заглавието на стихотворението. А то (стихотворението), макар и мрачно е красиво.
  • Защо точно тази тема, Рада, си избрала?Естествено е да те води към
    мрака... Бягаш от нея, а изведнъж потъваш в нея.
    Спокойно и разумно си избери път към светлината! Всичко зависи от тебе.
    Борба и вяра, че светлината винаги побеждава и ще я имаш!
    Поздрав и Ведър ден!
Random works
: ??:??