efw (Рада)
11

Nov 23, 2014, 12:53 PM

Смърта

Poetry » Other

994 0 2

Стоя, гледам, слушам, вкусвам,

всяко нещо около себе си.

Чрез всяка част от тялото си,

усещам, но не чувствам.

Разбирам, че всичко е

лъжа и истина,

че всички очертания и

цветове се размиват.

Опитвам се да не

попадна в мрака,

но разбирам, че вече

мрака е в мен.

Мракът е част от мен,

той не ме обгърна,

аз него прегърнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sauronboab (Борислав Ангелов)

Потърси бързо слънцето и то ще те прегърне с по - нежна и по - добра прегръдка, макар. Защото мрака е липса и тъга и той никога никого не е прегръщал, хората него прегръщат, търсейки утеха. Но не го ли пуснат скоро той не води до нищо по - добро от заглавието на стихотворението. А то (стихотворението), макар и мрачно е красиво.

2014-11-24T13:10:56+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Защо точно тази тема, Рада, си избрала?Естествено е да те води към
мрака... Бягаш от нея, а изведнъж потъваш в нея.
Спокойно и разумно си избери път към светлината! Всичко зависи от тебе.
Борба и вяра, че светлината винаги побеждава и ще я имаш!
Поздрав и Ведър ден!

2014-11-23T16:28:45+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0