6 дек. 2008 г., 22:57

Смъртоносен капан

1K 0 5

Остри нокти дълбаят асфалта,

с капки кръв тя рисува следи

и чертание, подобно на карта,

отбелязва накъде да върви.

 

Черна дреха закрива снагата,

очите и тъмни са, сякаш мастило,

в копринен шал е прибрала косата,

а дъхът и напомня на гнило.

 

Тя излезе на пътя отляво

и очакваща пореден герой,

който, карайки сляпо направо,

ще направи погрешен завой.

 

Тази нощ, на таз магистрала,

Смъртта е поставила своя капан

и мъж там един е избрала,

който е седнал зад волана пиян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Под някои "произведения" на "гениялността" се редят километрични похвали без никаква стойност. Е поредното доказателство, че количеството не определя качеството
    Поздрави С.
  • хареса ми! обичам такъв стила на писане!
  • Страховито написан, но ми хареса!! Поздрави,Вероника!
  • Тръпки ме полазиха.Интересен стих и хубав.
  • Много зловещо, но и предупредително!
    Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...