Остри нокти дълбаят асфалта, с капки кръв тя рисува следи и чертание, подобно на карта, отбелязва накъде да върви.
Черна дреха закрива снагата, очите и тъмни са, сякаш мастило, в копринен шал е прибрала косата, а дъхът и напомня на гнило.
Тя излезе на пътя отляво и очакваща пореден герой, който, карайки сляпо направо, ще направи погрешен завой.
Тази нощ, на таз магистрала, Смъртта е поставила своя капан и мъж там един е избрала, който е седнал зад волана пиян. |
© Вероника Камбурова Все права защищены
Под някои "произведения" на "гениялността" се редят километрични похвали без никаква стойност. Е поредното доказателство, че количеството не определя качеството
Поздрави С.