Dec 6, 2008, 10:57 PM

Смъртоносен капан

  Poetry » Other
1K 0 5

Остри нокти дълбаят асфалта,

с капки кръв тя рисува следи

и чертание, подобно на карта,

отбелязва накъде да върви.

 

Черна дреха закрива снагата,

очите и тъмни са, сякаш мастило,

в копринен шал е прибрала косата,

а дъхът и напомня на гнило.

 

Тя излезе на пътя отляво

и очакваща пореден герой,

който, карайки сляпо направо,

ще направи погрешен завой.

 

Тази нощ, на таз магистрала,

Смъртта е поставила своя капан

и мъж там един е избрала,

който е седнал зад волана пиян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Камбурова All rights reserved.

Comments

Comments


  • Под някои "произведения" на "гениялността" се редят километрични похвали без никаква стойност. Е поредното доказателство, че количеството не определя качеството
    Поздрави С.
  • хареса ми! обичам такъв стила на писане!
  • Страховито написан, но ми хареса!! Поздрави,Вероника!
  • Тръпки ме полазиха.Интересен стих и хубав.
  • Много зловещо, но и предупредително!
    Браво!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...