6.12.2008 г., 22:57

Смъртоносен капан

1K 0 5

Остри нокти дълбаят асфалта,

с капки кръв тя рисува следи

и чертание, подобно на карта,

отбелязва накъде да върви.

 

Черна дреха закрива снагата,

очите и тъмни са, сякаш мастило,

в копринен шал е прибрала косата,

а дъхът и напомня на гнило.

 

Тя излезе на пътя отляво

и очакваща пореден герой,

който, карайки сляпо направо,

ще направи погрешен завой.

 

Тази нощ, на таз магистрала,

Смъртта е поставила своя капан

и мъж там един е избрала,

който е седнал зад волана пиян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Под някои "произведения" на "гениялността" се редят километрични похвали без никаква стойност. Е поредното доказателство, че количеството не определя качеството
    Поздрави С.
  • хареса ми! обичам такъв стила на писане!
  • Страховито написан, но ми хареса!! Поздрави,Вероника!
  • Тръпки ме полазиха.Интересен стих и хубав.
  • Много зловещо, но и предупредително!
    Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...