6.12.2008 г., 22:57

Смъртоносен капан

1K 0 5

Остри нокти дълбаят асфалта,

с капки кръв тя рисува следи

и чертание, подобно на карта,

отбелязва накъде да върви.

 

Черна дреха закрива снагата,

очите и тъмни са, сякаш мастило,

в копринен шал е прибрала косата,

а дъхът и напомня на гнило.

 

Тя излезе на пътя отляво

и очакваща пореден герой,

който, карайки сляпо направо,

ще направи погрешен завой.

 

Тази нощ, на таз магистрала,

Смъртта е поставила своя капан

и мъж там един е избрала,

който е седнал зад волана пиян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Под някои "произведения" на "гениялността" се редят километрични похвали без никаква стойност. Е поредното доказателство, че количеството не определя качеството
    Поздрави С.
  • хареса ми! обичам такъв стила на писане!
  • Страховито написан, но ми хареса!! Поздрави,Вероника!
  • Тръпки ме полазиха.Интересен стих и хубав.
  • Много зловещо, но и предупредително!
    Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...