15 мар. 2014 г., 22:07

Смъртоносна раздяла

555 0 3

Със убийствените думи

ти ме днес във миг разстреля.

- Мразя те и тези шуми

да ти бъдат те постеля...

 

Тъй ми каза ти през зъби

и си тръгна в таз минута.

Сякаш звяр ми се озъби

с позата си тъй надута.

 

Сякаш, че небето падна

и земята ме погълна.

А смъртта ми - вече хладна,

във сърцето ми покълна.

 

Ти си тръгна "неразбрана",

за да търсиш в друг утеха.

В мен остави смъртна рана

под простреляната дреха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...