Смъртоносна раздяла
Със убийствените думи
ти ме днес във миг разстреля.
- Мразя те и тези шуми
да ти бъдат те постеля...
Тъй ми каза ти през зъби
и си тръгна в таз минута.
Сякаш звяр ми се озъби
с позата си тъй надута.
Сякаш, че небето падна
и земята ме погълна.
А смъртта ми - вече хладна,
във сърцето ми покълна.
Ти си тръгна "неразбрана",
за да търсиш в друг утеха.
В мен остави смъртна рана
под простреляната дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
