Смъртоносно гмуркане 1992
Аз се гмуркам във мрака -
там не светят звезди.
Кой ме долу, мен, чака -
в тез дълбоки води?
Тъй е тъмно тук. Жалко....
И е тихо кат в храм.
Кислородът е малко.
Но уви, това не знам.
Манометърът е точен.
Всъщност, сбъркал съм аз.
Манометърът сочи -
друг, по-малък запас.
Те, минутите - тичат....
Май остава ми час.
Тез, които обичам -
вече губя ги аз.
Тук, завинаги, оставам -
в този ад или рай.
Аз не мога да изплавам.
Тук ще е моят край.
В мен азотът, отвътре -
ще газира кръвта.
И светът ще помръкне.
И ще дойде смъртта.
Но измислих го - начин -
да се върна при вас.
За живот аз съм алчен.
Не е това сетният час.
Всичко почва отначало.
Дишам с пълни гърди.
Денонощие - цяло -
в тези тъмни води.
Пак обичам и вярвам.
И гореща е кръвта.
Денонощие - цяло -
на ръба на смъртта.
Аз отново се върнах.
Да, изплавах - успях.
Сякаш аз съм безсмъртен.
Всъщност, как оцелях?
Но не казвам таз тайна -
до последния час.
Нека това си остане
между мене и вас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Янев Все права защищены
