И тази вечер пак ще посрещна самотата
и пак ще прегърна тъгата...
Ще целувам пак устни,
пропити с нещастието на вечността
и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта.
И пак ще се питам:
- Защо ми го причини...?
Защо от мен си тръгна?
Смърт, защо, защо не идваш,
когато виждаш, че те желая повече от всичко на света?
Моля те, позволи ми с него да заспя...