6 нояб. 2007 г., 00:11

смъртта

1.3K 0 1
 

И тази вечер пак ще посрещна самотата

и пак ще прегърна тъгата...

Ще целувам пак устни, 

пропити с нещастието на вечността

и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта.

И пак ще се питам:

- Защо ми го причини...?

Защо от мен си тръгна?

Смърт, защо, защо не идваш,

когато виждаш, че те желая повече от всичко на света?

Моля те, позволи ми с него да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихни се , животът е дар от Бога.
    Не търси смъртта, виж колко е красив света.
    С обич за теб, и другата истинската ти любов.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...