смъртта

Poesía » Otra

1.3K 0 1

И тази вечер пак ще посрещна самотата

и пак ще прегърна тъгата...

Ще целувам пак устни,

пропити с нещастието на вечността

и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта.

И пак ще се питам:

- Защо ми го причини...?

Защо от мен си тръгна?

Смърт, защо, защо не идваш,

когато виждаш, че те желая повече от всичко на света?

Моля те, позволи ми с него да заспя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Усмихни се , животът е дар от Бога.
Не търси смъртта, виж колко е красив света.
С обич за теб, и другата истинската ти любов.

2007-11-06T11:52:47+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0