смъртта

Poesía » Otra

1.3K 0 1

И тази вечер пак ще посрещна самотата

и пак ще прегърна тъгата...

Ще целувам пак устни,

пропити с нещастието на вечността

и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта.

И пак ще се питам:

- Защо ми го причини...?

Защо от мен си тръгна?

Смърт, защо, защо не идваш,

когато виждаш, че те желая повече от всичко на света?

Моля те, позволи ми с него да заспя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Усмихни се , животът е дар от Бога.
Не търси смъртта, виж колко е красив света.
С обич за теб, и другата истинската ти любов.

2007-11-06T11:52:47+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0