6.11.2007 г., 0:11

смъртта

1.3K 0 1
 

И тази вечер пак ще посрещна самотата

и пак ще прегърна тъгата...

Ще целувам пак устни, 

пропити с нещастието на вечността

и ще се моля да ме посрещне по-бързо Смъртта.

И пак ще се питам:

- Защо ми го причини...?

Защо от мен си тръгна?

Смърт, защо, защо не идваш,

когато виждаш, че те желая повече от всичко на света?

Моля те, позволи ми с него да заспя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихни се , животът е дар от Бога.
    Не търси смъртта, виж колко е красив света.
    С обич за теб, и другата истинската ти любов.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...