9 янв. 2006 г., 11:59

смъртта

Поэзия

1.2K 0 4

Разделени от смъртта

Сърцето ми към тебе пак препуска -
душата ми не спира да скърби!
Няма сълза, няма мъка -
достойна да те замени!
Разкъсана на две половини
е вече моята душа - едната -
на тоз свят тя остана,
за да напомня тя за любовта,
а другата - във гроба твой тя гине,
за да не оставя любимия сам под пръстта!
Обеща ми,мили мои,
да не ме оставяш тук сама!
Но колко жестока е смъртта!
Боли ужасно,миличко,боли ужасно....,
не се забравя любовта!
Къде сгреших?Каква бе тая страшна грешка,
че съм наказана така?
Кой те взе от моите ръце?
Откраднаха от мен любимия човек.
Сега не мога да целувам теб -
виждам твоя некролог -
сърцето пак започва да кърви,
за кой ли път сълзи се стичат,
но истината е една -
НЯМА ТЕ НА ТАЗ ЗЕМЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivettu (Ивона Бориславова)

Чудесно е!Надявам се да не си изпатала цялата тази болка, а ако е така дано си я преудоляла.заслужаваш едно голямо БРАВО!

2007-01-28T17:26:42+02:00
Markov (Калин Марков)

Нямам думи. Благодаря

2006-03-26T02:01:08+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много е хубаво, макар и жестоко тъжно. Заслужава си 6-ица, заради така исрено изказаната тъга.

2006-01-09T23:35:52+02:00
balrog (Балрог)

Доста тъжно, не пожелавам на никого да изпита подобно чувство...

2006-01-09T17:43:22+02:00