angel4e-f (Ангелчето)
26 9
9 ene 2006, 11:59

смъртта 

  Poesía
982 0 4
Разделени от смъртта

Сърцето ми към тебе пак препуска -
душата ми не спира да скърби!
Няма сълза, няма мъка -
достойна да те замени!
Разкъсана на две половини
е вече моята душа - едната -
на тоз свят тя остана,
за да напомня тя за любовта,
а другата - във гроба твой тя гине,
за да не оставя любимия сам под пръстта!
Обеща ми,мили мои,
да не ме оставяш тук сама!
Но колко жестока е смъртта!
Боли ужасно,миличко,боли ужасно....,
не се забравя любовта!
Къде сгреших?Каква бе тая страшна грешка,
че съм наказана така?
Кой те взе от моите ръце?
Откраднаха от мен любимия човек.
Сега не мога да целувам теб -
виждам твоя некролог -
сърцето пак започва да кърви,
за кой ли път сълзи се стичат,
но истината е една -
НЯМА ТЕ НА ТАЗ ЗЕМЯ!

© Ангелчето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е!Надявам се да не си изпатала цялата тази болка, а ако е така дано си я преудоляла.заслужаваш едно голямо БРАВО!
  • Нямам думи. Благодаря
  • Много е хубаво, макар и жестоко тъжно. Заслужава си 6-ица, заради така исрено изказаната тъга.
  • Доста тъжно, не пожелавам на никого да изпита подобно чувство...
Propuestas
: ??:??