9 янв. 2024 г., 09:37

Смъртта

711 1 0

Дойде онази със косата,

от входа викна:,,Идваш с мен!",

но аз показах си рогата:

,,Айм сори, хич не съм ти фен!"

 

Тя зафуча, по-грозна стана,

май искаше да ме стресира.

Посрещнах я като стомана,

трудно ми глава увира!

 

Тогаз го на молба обърна:

,,Човече, моля те, недей!

Как в къщи празна да се върна,

та шефът ми ще побесней!"

 

Бе, я си вдигай чукалата,

където искаш ти ходи,

ала не стъпвай в махалата,

я по-учтива ти бъди!

 

Все още днес не ми е време!

Дай си, драга, ти почивка.

Животът мене ще ме вземе,

дует сме с него за разпивка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...