Дойде онази със косата,
от входа викна:,,Идваш с мен!",
но аз показах си рогата:
,,Айм сори, хич не съм ти фен!"
Тя зафуча, по-грозна стана,
май искаше да ме стресира.
Посрещнах я като стомана,
трудно ми глава увира!
Тогаз го на молба обърна:
,,Човече, моля те, недей!
Как в къщи празна да се върна,
та шефът ми ще побесней!"
Бе, я си вдигай чукалата,
където искаш ти ходи,
ала не стъпвай в махалата,
я по-учтива ти бъди!
Все още днес не ми е време!
Дай си, драга, ти почивка.
Животът мене ще ме вземе,
дует сме с него за разпивка!
© Георги Янков Всички права запазени