9.01.2024 г., 9:37

Смъртта

709 1 0

Дойде онази със косата,

от входа викна:,,Идваш с мен!",

но аз показах си рогата:

,,Айм сори, хич не съм ти фен!"

 

Тя зафуча, по-грозна стана,

май искаше да ме стресира.

Посрещнах я като стомана,

трудно ми глава увира!

 

Тогаз го на молба обърна:

,,Човече, моля те, недей!

Как в къщи празна да се върна,

та шефът ми ще побесней!"

 

Бе, я си вдигай чукалата,

където искаш ти ходи,

ала не стъпвай в махалата,

я по-учтива ти бъди!

 

Все още днес не ми е време!

Дай си, драга, ти почивка.

Животът мене ще ме вземе,

дует сме с него за разпивка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...