9.01.2024 г., 9:37

Смъртта

702 1 0

Дойде онази със косата,

от входа викна:,,Идваш с мен!",

но аз показах си рогата:

,,Айм сори, хич не съм ти фен!"

 

Тя зафуча, по-грозна стана,

май искаше да ме стресира.

Посрещнах я като стомана,

трудно ми глава увира!

 

Тогаз го на молба обърна:

,,Човече, моля те, недей!

Как в къщи празна да се върна,

та шефът ми ще побесней!"

 

Бе, я си вдигай чукалата,

където искаш ти ходи,

ала не стъпвай в махалата,

я по-учтива ти бъди!

 

Все още днес не ми е време!

Дай си, драга, ти почивка.

Животът мене ще ме вземе,

дует сме с него за разпивка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...