Смъртта на едно котараче

14 янв. 2025 г., 19:28

Поэзия

98 3 2

СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ

Кола го блъсна. Котето издъхна

на метри от Колхозния пазар.

Загърна го във дрехата си връхна

един случаен варненски клошар.

В тълпата безучастни минувачи

как тъй за миг не спря поне един.

Дори Смъртта ли нищичко не значи

и всеки в нея хълта сам-самин?

Клошаринът поседна на бордюра

и се опита да го съживи.

Идеята му беше адски щура! –

не мръдна котарачето, уви.

А сетне – във казана за боклука –

положи с обич малкото телце.

Нима на никой вече не му пука,

че в този свят живеем без сърце?

Брадясал, стар, със дрипаво елече –

на всяка хорска болчица баща! –

един клошар във варненската вечер

над мен изсипа снопче Доброта.

14 януарий 2025 г.

гр. Варна, 12, 45 ч.

zelenaradost (Милена Френкева)

2025-01-14T22:07:20+02:00

Велика, обичаща, кънтяща в тишината си нежна поезия, пълна с човечност и доброта!
yotovava (Валентина Йотова)

2025-01-14T20:25:40+02:00

Поезия!