Смъртта на едно котараче
СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар.
В тълпата безучастни минувачи
как тъй за миг не спря поне един.
Дори Смъртта ли нищичко не значи
и всеки в нея хълта сам-самин?
Клошаринът поседна на бордюра
и се опита да го съживи.
Идеята му беше адски щура! –
не мръдна котарачето, уви.
А сетне – във казана за боклука –
положи с обич малкото телце.
Нима на никой вече не му пука,
че в този свят живеем без сърце?
Брадясал, стар, със дрипаво елече –
на всяка хорска болчица баща! –
един клошар във варненската вечер
над мен изсипа снопче Доброта.
14 януарий 2025 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
