Смъртта на едно котараче
СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар.
В тълпата безучастни минувачи
как тъй за миг не спря поне един.
Дори Смъртта ли нищичко не значи
и всеки в нея хълта сам-самин?
Клошаринът поседна на бордюра
и се опита да го съживи.
Идеята му беше адски щура! –
не мръдна котарачето, уви.
А сетне – във казана за боклука –
положи с обич малкото телце.
Нима на никой вече не му пука,
че в този свят живеем без сърце?
Брадясал, стар, със дрипаво елече –
на всяка хорска болчица баща! –
един клошар във варненската вечер
над мен изсипа снопче Доброта.
14 януарий 2025 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
