Смъртта на любовта
В нейните очи губех се в зори,
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.
Радостта беше между нас!
Опиянени от страстта
смеехме се на хорската мълва и суета...
Но сянка на ревност
покри любящите се тела.
Със съмнение, жестоко,
пронизахме радостта,
омраза издигна стена,
разделени са нашите сърца!
С думи скръбни удушихме
най-накрая любовта
и в могила от спомени...
заровена е за вечността†
****
Сега сме с нея разделени!
Сам се скитам по света...
...един надгробен камък сочи колко обичах я!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Все права защищены
