Смъртта на любовта

В нейните очи губех се в зори, 
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.

Радостта беше между нас!

Опиянени от страстта 
смеехме се на хорската мълва и суета...

Но сянка на ревност
покри любящите се тела.

Със съмнение, жестоко,
пронизахме радостта,  
омраза издигна стена,
разделени са нашите сърца!

С думи скръбни удушихме   
най-накрая  любовта  
и в могила от спомени... 
заровена е за вечността†
                        **** 
Сега сме с нея разделени!   
Сам се скитам по света...
...един надгробен камък сочи колко обичах я!