Смъртта на любовта
В нейните очи губех се в зори,
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.
Радостта беше между нас!
Опиянени от страстта
смеехме се на хорската мълва и суета...
Но сянка на ревност
покри любящите се тела.
Със съмнение, жестоко,
пронизахме радостта,
омраза издигна стена,
разделени са нашите сърца!
С думи скръбни удушихме
най-накрая любовта
и в могила от спомени...
заровена е за вечността†
****
Сега сме с нея разделени!
Сам се скитам по света...
...един надгробен камък сочи колко обичах я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
