tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
26 июл. 2015 г., 20:50  

Смъртта на розата 

  Поэзия » Другая
1336 3 10

Откъсвам роза, кървавочервена,
с кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната посребрени
проблясват сто кристалчета роса.

Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.

Омаяна, магийно възхитена
поставям я във вазата с цветя.
А розата ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота?

Защо бодличките със яд премахна?
Та те са част от мен и същността.
Каква царица ще съм щом увяхна,
във стаята със другите цветя?"

Прошепна тези думи и... оклюма.
Листенцата безжизнено присви.
Последен вопъл и въздишка глуха.
Угасна розата ми... през сълзи.

 

Художник: Ася Толедо

 
 

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??