Смъртта на розата
Откъсвам роза, кървавочервена,
с кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната посребрени
проблясват сто кристалчета роса.
Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.
Омаяна, магийно възхитена
поставям я във вазата с цветя.
А розата ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота?
Защо бодличките със яд премахна?
Та те са част от мен и същността.
Каква царица ще съм щом увяхна,
във стаята със другите цветя?"
Прошепна тези думи и... оклюма.
Листенцата безжизнено присви.
Последен вопъл и въздишка глуха.
Угасна розата ми... през сълзи.
Художник: Ася Толедо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
