26 jul 2015, 20:50  

Смъртта на розата 

  Poesía » Otra
1501 3 10
Откъсвам роза, кървавочервена,
с кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната посребрени
проблясват сто кристалчета роса.
Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.
Омаяна, магийно възхитена
поставям я във вазата с цветя.
А розата ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??